неделя, ноември 19, 2017

До моето Последно либе

"Срам, позор за теб, Царице млада..." (из една стара чалгия "Тази вечер Калоян пирува")
Ех, Родът ми е мил,
почва с Камчия Луда,
стига чак в Кюстендил
и се влива във Дунав.

Как така ще вървим?
Где за Бога ще идем??
Въздух не, ами дим
има, слушай, след Видин...

* * *

Ти видя я онази "земя" -
с груби песни и грапави хора,
ти за мъничко там се поспря.
аз пък смуках с години отрова:

разреден кислород с мръсна жълта ракия.

* * *

Ех, Родът е Един!
Как ще спра да сънувам
(като легнем да спим)
там да спра да я чувам

Песента на Баща ми?