Богородице, гледай вали,
а Небето над мене е в рани...
Ще ми кажеш ли, тия мъгли,
като Ризите две на Баща ми,
дето падат на дипли по мен
и ме палят по-лошо от огън
(кат' барут изсушен и студен)
да ме вдигнат Дотам дали могат?
* * *
Крина вятър, две шепи "Мавруд".
две цигари - достатъчно време
да преминат през мен като плуг
и каквото остава да вземат,
а след тях ще боли и смърди -
пръст в очите, в кръвта пепелянки,
камък с пепел над мойте гърди,
а край мен самодивски седянки...
* * *
Но подетият, тихият Дъх
ще прескочи ли Страшната Бездна,
вместо кости и плът, вместо кръв,
вместо мисъл пияна ил' трезва?
